Република България
Община Кнежа
Официален интернет сайт
 

Селско стопанство

Селско стопанство

Селското стопанство е основен поминък на хората в района, което го поставя на челни позиции при задоволяване на техните потребности.

Общата обработваема земя в Община Кнежа е 299 091 дка.

Структурата на територията по начин на ползване според баланса е следната:

- Селскостопански фонд - 299 091 дка
- Горски територии, вкл. тр. насаждения - 2 380 дка
- Населени места - 12 763 дка
- Водни площи - 570 дка
- Територии за транспорт - 1 378 дка

Най-голям е делът на селскостопанския фонд, като обработваемата земя е около 85%-90% . В землището на общината няма необработвана земя /пустееща/.

От селскостопанския фонд за нуждите на селското стопанство площта е разпределена по населени места , както следва:
- Кнежа - 171 266 дка
- Бреница - 77 146 дка
- Еница - 29 705 дка
- Лазарово - 20 974 дка

Горски фонд има само на територията на Кнежа и Бреница.

Населените места са :
- Кнежа - 6 558 дка
- Бреница - 3 318 дка
- Еница - 1 340 дка
- Лазарово - 1 547 дка

Водните площи са разпределени по населени места с обща площ 570 дка

Териториите за транспорт са:
- Кнежа - 485 дка
- Бреница - 602 дка
- Еница - 56 дка
- Лазарово - 235 дка

В района на Община Кнежа почвено-климатичните условия са много подходящи за развитие на зърнени култури, зеленчукопроизводство, отглеждане на билки и трайни насаждения. Основна пречка е напояването на културите. В средносрочна перспектива селското стопанство ще е отрасъл с висока скрита безработица и предимно сезонна заетост. Общината може да подпомогне местния пазар на труда като предоставя с преференции общинска земя, общински сграден фонд на фирми, които откриват нови работни места.

Даже и според най-оптимистичните прогнози за експанзия на малките и средни предприятия те не биха могли да абсорбират свободната работна ръка. В община с традиции в земеделието, агробизнесът става все по-съществена възможност за достъп до поминък и средства за прилично съществуване.


Растениевъдство

Растениевъдството е основно направление, което задоволява нуждите на населението.

Наличието в района на черноземни почви позволява отглеждането на култури, като пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица.

Липсата на оборотни средства за провеждане на кампанията по жътвата и подготовката за сеитба и ограниченото действие на системата за търговия със складови запаси принуждава производителите да продават продукцията си на цени, които в някои случаи са под себестойността.

Най-голям дял в растениевъдството заема пшеницата. През 2003 г. са засети 53 308 дка пшеница и 16 806 дка с ечемик.

Засетите площи от земеделските кооперации с царевица възлизат на 28 129 дка , слънчоглед 41 699 дка .            


Нисък е процента на трайните насаждения в общината. Само в землището на гр.Кнежа съществува овощна градина с ябълки на площ 106 дка и годишно производство 86 тона.

Зеленчукопроизводството е трудоемка дейност , но в сравнение с минали години се увеличава броя на земеделските производители отглеждащи различни видове зеленчукови култури.

В Община Кнежа има Професионална гимназия по земеделие ”Стефан Цанов” – за обучаване на селскостопански специалисти със средно образование по специалностите: аграр-икономист, растениевъд, специалист растителна защита и агрохимия, земеделски техник.

Земеделските кооперации и частните фирми се управляват от висококвалифицирани специалисти.

На територията на гр.Кнежа се намира единственият в страната Институт по царевица, в който се създават нови сортове царевица. В близост до него се намира и предприятието “Сортови семена-елит” ЕООД-гр. Кнежа, от който кооперациите и фирмите закупуват висококачествени семена за посев.

Наличната селскостопанска техника е собственост на кооперациите, Институт по царевицата-гр.Кнежа и частните фирми/ ЕТ”Светлин Илчовски”, ЕТ “Прис-Борислав Горанов” ,”СИБИ - Илчовски” ЕООД -гр.Кнежа, ”Грейн комерс”-АД-Кнежа, ЕТ”Кранигел-Игнат Пеловски”, ЕТ”Светослав Илчовски” и др./

Към настоящият момент поливното земеделие и свързаните с напояването и отводняването на земеделски земи дейности са в дълбока криза. Наблюдава се чувствително намаляване на напояваните площи. Наложително е реиновиране на хидромелиоративните съоръжения и възстановяване функциите на напоителни системи.

Рискови фактори за напояването в общината са незавършената поземлена реформа, лошото състояние на вътрешно каналната мрежа, неукрепналите все още без строго дефинирани интереси земеделски производители, както и в известна степен липсата на пазар. Други причини са високата цена на водата, хидромелиоративната такса, чиито дял в разходите за напояване заплащани от земеделските производители е висок.

Животновъдство

Богатата фуражна база, традицията в поддържане на племенни стада и научно-производствените вериги са били предпоставка за завидно добре развито животновъдство до началото на прехода. След срива през 90-те, пазарната инициатива започва да наваксва чрез създаването на нови и обновяването на малки стопанства в заварените говедовъдни, свиневъдни и птицевъдни ферми. Дребното животновъдство (в малки частни стопанства) продължава да покрива преобладаващия дял на статистическите количества.

Като основни направления на развитие могат да се посочат отглеждането на едър и дребен рогат добитък в личните стопанства, които осигуряват храна под форма на мляко, мазнина, и месо за населението, а наред с него и дребните пернати животни. Тежката икономическа обстановка в страната допълнително подсилена от международната протекционистична политика на съседните ни страни доведе до поголовно унищожаване на добри животински видове и елитни стада.
 
Нови възможности за грижа
Бихте ли плащали данъци и административни услуги през интернет?
Да
По-скоро да
По-скоро не
Не