Община Кнежа

През 1856-1857г. идеята била вече обхванала цялото население и подготовката е била в пълен ход. След много трудности най-сетне през 1859г. било издадено разрешение-ферман с което строежът можел да започне. Цялото население с голям ентусиазъм, доброволен труд и материални средства участвало в строежа. Църквата била изградена за съвсем кратък срок и към 1860г. била вече привършена.
Както във всички български църкви от Възраждането така и тази, народът реално и с различни символични средства е изразил своя поминък, своя бит и копнеж за свобода. Така на грамадния иконостас, който отделя олтара са изваяни плодовете на българската земя – грозде, жито, както и вековната борба на народа срещу подтисниците – дадени в сенките на разни светии.

Архитектурата на църквата отразява възрожденските художествени тенденции, високото народностно съзнание у българина.

Храмът “Света Троица” в гр. Кнежа представлява ценен архитектурен паметник, като се има предвид, че строежът е осъществен преди повече от 140 години.

Освещаването на църквата е станало на 19 май 1861г. от Врачанския владика Доротей при голяма тържественост и при стечение на 14 хиляди души от близки и далечни села.

През 1890г. била направена сегашната църковна килия, както и двете помещения на горния етаж.

През 1910г. бил направен първият основен ремонтна храма. Тогава било построено и храмовото кубе. Кубето на камбанарията било пристроено към основната сграда през 1930г. През 1943-1944г. било извършено ново изографисване на храма.

Църква “Възнесение Господне” – с. Бреница

През 1870г. е построена църквата в с. Бреница. Преди построяването й религиозните обреди се извършвали в училището, което било при Байрактарите.

Името на черквата е Възнесение Господне и за това нейният празник е на Спасовден.

Пристройката на черквата е направена през 1890г., а през 1900г. протойерей Върбан Бачовски, подпомогнат от кмета на селото Марин Йончовски, направил ремонт на храма. Свалени били каменните плочи от покрива и заменени с цигли. Дървеният иконостас бил заменен с тухлен.

През 1930-1931г. при протойерей Цено Пандурски била построена камбанарията, която е неразделна част от сградата на храма.

В черковния двор имало килийно училище, което било развалено и от камъните му била направена оградата на двора.

След Освобождението черквата била духовен храм за бреничани и играела положителна роля за нравственото възпитание на хората. По празниците стари и млади отивали в черквата не само да запалят свещи, но и да общуват помежду си.

Църква “Свети Архангел Михаил”
с. Лазарово

Църквата “Свети Архангел Михаил” е построена от Уста Гено от с. Гложене през м. Юни 1869 година.
Започва да функционира през 1874 година. В нея са извършвани църковни обреди - кръщаване, опело и сключване на църковни бракове. По време на тоталитарният режим е била затворена за посещения както и много други църкви в страната ни. В нея е имало много ценни икони и стенописи, които с течение на времето са изчезвали, поради лошо поддържане и вандалщина.

В църквата са се водили регистри за раждания, смърт и бракове.
След 1990 година църква “Свети Архангел Михаил” отново започва да функционира като религиозно обежище и под опеката на Васил Василев –бизнесмен роден в с. Лазарово. Същият намира свещеник от гр. Луковит, закупува му одежди, кандило и други църковни принадлежности които след кратко време биват отнесени от същият свещеник.

Избрано е църковно настоятелство което се грижи за църквата днес. В нея редовно се честват всяка година големите църковни празници като Цветница и Великден.

Красиви стари църкви, великолепен музей и живописен лесопарк, със зоокът привличат привличат туристите в град Кнежа, разположен в Дунавската хълмиста равнина, на30 км от река Дунав.

Едни от първите жители на тези земи са траките, които обитават областта още от трето хилядолетие преди Христа. Около града се намират останките на много тракийски могили. С включването на селището в пределите на Първата българска държава Кнежа получава своето име, за което има различно версии. Според една от тях по онова време в района е изпратен болярин, който да се заеме с управлението на местността.Местните го наричат „кенъз” (в превод – кмет). Другата версия за произхода на името е свързана с тезата, че още през VII век тук се настанява племенна общност, наричана кнаж. Според трети тълкувания пък Кнежа носи името на стария босненско-български владетелски род Кнежевич, населявал местността през XIV век.

Повече за богатата история на този край можете на научите в Общинския исторически музей. Музейното дело в града започва през 70-те години на миналия век. От 1985 г. музеят има собствена сграда. Уредниците му постоянно обогатяват експозициите и издирват нови културни ценности, които дават информация за историята на селището. В музея са изложени стари български и турски вестници, документи и фотоси,родословното дърво на някои от местните фамилии, сведения за първи учреждения,история на участниците във войните и пр. В Общинския исторически музей са обособени зали, в които е представено археологическото, етнографското и художествено наследство на Кнежа.

Туристическата обиколка на града може да продължи с посещение на величествената църква „Света троица”.Тя е построена през 1860 г., след разрешение на османската власт. Историята разказва, че цялото население на Кнежа с голям ентусиазъм, доброволен труд и средства се включва в издигането на православния храм. На освещаването му през1861 г., се събират 14 хиляди души. Впечатлява масивният иконостас на църквата,където майсторите са вплели и елементи от поминъка на местните. Архитектурата и вътрешната украса на църквата са удивителни. Те са пример за майсторство в църковното изкуство от времето на Възраждането и за високото народно самосъзнание на българина. Днес храмът „Света Троица” е със статут на ценен архитектурен  паметник, като се има предвид, че строежът е осъществен преди повече от 140 години.

През 1910 г. е направен първият основен ремонт на храма. Тогава е построено и храмовото кубе. През1943-1944 г. храмът е изографисан.

Около Кнежа има още два православни храма с висока архитектурна и художествена стойност. От 1870 г.датира църквата „Възнесение Господне” в село Бреница. Преди построяването й религиозните обреди се извършвали в училището. След Освобождението черквата била духовен храм за бреничани и играела положителна роля за нравственото възпитание на хората. По празниците стари и млади отивали в черквата не само да запалят свещи, но и да общуват помежду си.

Заради името си –„Възнесение Господне”, празникът на черквата е на Спасовден.

Другата религиозна ценност е църквата „Свети Архангел Михаил” в село Лазарово. Завършена е през1869 г. Църквата функционира от 1874г. По време на тоталитарния режим е била затворена за посещения, както и много други стари църкви в страната ни. В нея е имало много ценни икони и стенописи, които с течение на времето са изчезнали.

След 1990 г. църква„Свети Архангел Михаил” отново започва да функционира. В нея всяка година се честват големите църковни празници като Цветница и Великден.

Любимо място на местни и гости е живописният лесопарк „Гергана”. Територията му, с обща площ от 546декара, е предпочитано място за семейни излети през почивните дни. В парка има обособени кътове за всякакви интереси и възрасти – места за пикник и барбекю,пейки, детски люлки и съоръжения, обширни поляни. От престоя си тук винаги най-щастливи си тръгват децата. Причината е, че заедно с игрите на воля могатда се порадват на съществуващия от 1980 г. насам зоокът, който приютява в 28масивни сгради мечки, елени, понита, муфлони, глигани, вълци, щрауси, лисица, лъв, лебеди и патици, кози, голям брой морски свинчета и други. Паркът е изключително добре поддържан, чист и подреден.

В един от парковете в центъра на града туристите могат да видят паметник на загиналите във войните жители на Кнежа, издигнат с помощта на признателните им съграждани. За строежана монумента са използвани основно средства от дарения.

Кнежа е домакин на атрактивния Северен фестивал на любителските читалищни театри „Звезден прах”.Всяка година самодейните театрални трупи представят своето творчество на сцената на местното читалище. Представленията нямат състезателен характер.Идеята на фестивала е да радва публиката с талантливи изпълнения и да осъществява културен обмен между колективите. Друго редовно събитие в Кнежа е традиционният панаир, провеждан всяка година в края на август.

Посетителите на Кнежа трябва да имат предвид, че за Кнежа е характерна сравнително ниската средногодишна температура и голямата средногодишна температурна амплитуда. През 40-те години на миналия век е имало случай, в който дори измерената най-ниска абсолютна минимална температура на връх Мусала (най-високия връх в България) е била по-висока отколкото тази в Кнежа. Според климатолозите, след град Трън,Кнежа е вторият най-студен град в страната.

Друга интересна подробност е, че в Кнежа се намира единственият в България Институт по царевицата. Географското положение и природните дадености векове наред са благоприятствали развитието на лозарството, както и отглеждането на технически и фуражни култури в региона. Производството на слънчоглед и  царевица са традиционен поминък за тукашното население. Така още през 0924 г. се стига до напълно правилното решение за създаване на опитно поле към Практическото земеделско училище. През годините опитното поле прераства в опитна станция, за да се достигне до полагане на основите на научноизследователската дейност в областта на селекцията и отглеждането на царевичната култура.

Кнежа е пример за умело общинско управление и креативност в намирането на начини и средства за културни развлечения на жителите на малкия град и за привличането на туристи.

ПАРАКЛИСИ

                На територията на град Кнежа съществуват два малки и много красиви параклиса.

Първият е построен през 2007 г. в двора на „МБАЛ – Кнежа“ – ЕООД“. Идеята за параклиса, носещ името на светите безсребърници Козма и Дамян, се ражда през месец март същата година, като инициатива на група граждани и църковни деятели. Тя бе горещо подкрепена от кмета на общината и с решение на Общински съвет Кнежа се дава началото на неговото строителство. Няколко месеца по-късно се прави първа копка от Негово високопреосвещенство Врачански митрополит Калиник и кмета на Община Кнежа г-н Симеон Шарабански.

                Сред стватаза построяването на храма са от граждани, община Кнежа и НПО. Проекта за построяването също е дарение от арх. Румяна Зачева, инж. Нели Дамяновска и Милчо Илиев. Иконите на светите безсребърници Козма и Дамян са дарение от Петър Стоилов, а руските икони на Иисус Христос и на Богородица са дарение от гражданите на Кнежа отец Теодор и Цветанка Гъркова.

                Днес малкият християнски дом е едно от местата на територията на града, на които може да запалим свещ и да се помолим за здраве и успех.

                Другият малък параклис е в лесопарк „Гергана“. Тази година на Благовещение бе направена първата копка за построяването му. След няколко месеца усилена работа параклиса е готов и радва всички посетители на парка с присъствието си. Идеята за него дошла преди няколко години от Валерия Коновска – Чолакова, когато тежка стихийна буря връхлетява града ни точна на празника на Свети Илия, кметът приел радостно идеята и най-новият параклис в община Кнежа е вече факт. От там идва името и името на параклиса – „Свети Пророк Илия“.