Община Кнежа

С Ъ С Т О Я Н И Е   НА  ПОЧВИТЕ

Ø Геоложки строеж

  Община Кнежа  е разположена в Дунавската хълмиста равнина и се характеризира с еднообразен геоложки строеж. В него вземат участие седиментите на  неогена и квартернера.  Кварнернерните покриват в района на общината  по-старите седименти. Представат се предимно от глини /прахово-песъчливи и льосовидни/,  чакъли и пясъци в терасите на р.Искър и делувиалната чакълеста покривка покрай левия бряг на р. Искър в участъка нас.Бреница, като чакълите по постепенно прехождат в тересни материали нар.Искър.

  Под квартернерните отложения, под дълбочина 35 метра и повече следват  неологите на неугена. В основите на профилите са изградени от мерголоподобни глини, над тях следват пясъци средно до дребнозърнести за глинени на места с варовити ядки,  а под тези пясъци – различно оцветени /бели, жълти, ръждивочервени, черни глини/.

 При град Кнежа се разкриват глини много финни,  водонаситени пясъци,  които в северозападната посока преминават постепенно във варовици

Внасянето на азот съдържащи торове в по-големи количества от необходимите за развитието на културите или/и неправилната им употреба, причинява замърсяване с нитрати както на почвата, така и на водите (повърхностни и подземни). Замърсяването на водите с нитрати от земеделски източници може да бъде причинено по два начина: чрез „точков“ или „дифузен“ източник.

•          „Точково“ замърсяване е налице тогава,когато се допусне изпускане или заустване на замърсяващи вещества във водите от конкретен източник, в случая нитрати - например просмукване на оборски тор от торище. Най-честата причина за подобно замърсяване е липсата на съоръжение за съхранение на органични торове. Понякога подобно замърсяване се явява и в резултат на пропуски,небрежност или неправилно управление и съхранение на органичните торове.

•          Замърсяването от „дифузните“източници се дължи на общо просмукване на вода от земната повърхност или от общо движение на нитратите в почвата. То е резултат от прилагането на органични или минерални торове в количества, превишаващи нуждите на културите от хранителни елементи. Този вид замърсяване се появява и при тънък повърхностен почвен слой, който не може да абсорбира хранителните вещества. Замърсяване може да се получи и когато се внасят торове при неподходящи почвени или климатични условия. Ако земеделските култури или тревната растителност не са в състояние да усвоят наличните хранителни вещества, количествата, които са в повече се оттичат с подпочвените води, което води до замърсяване.

В българското законодателство Нитратната директива е въведена чрез Наредба № 2 от 16.10.2000 г. (обн., ДВ, бр. 87 от 24.10.2000г.) за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници,издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на здравеопазването и

министъра на земеделието и горите. Предмет на тази наредба са водните обекти или части от тях, съдържащи повърхностни води, подземни,в т.ч. и минерални води, и крайбрежни морски води. Целта е опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници.

Правилата за добра земеделска практика са разработени в изпълнение на изискванията на Наредба № 2 от 16.10.2000 г. със заповедна министъра на земеделието.

Правилата за добра земеделска практика са препоръчителни за земеделските стопани. Изключение правят тези стопанства,които попадат на територията на нитратно уязвима зона, където прилагането на Правилата за добра земеделска практика е задължително, като част от Програмата от мерки за ограничаване и ликвидиране на замърсяването в чувствителните/уязвимите зони.

Нитратно уязвими зони са райони, в които чрез просмукване или оттичане водите се замърсяват с нитрати от земеделски източници.Нитратно уязвимите зони са първоначално определени със Заповед № РД-795/10.08.2004 г. на Министъра на околната среда и водите. През 2010 г. Нитратно уязвимите зони са предефинирани със Заповед №РД 930/ 25.10.2010 г. и покриват 141 общини с пълен или частичен обхват.

            Община Кнежа попада в нитратно  чувствителна зона!

Карта 1. Карта на нитратно чувствителните/уязвимите зони в

България от 25.10.2010 г.

ВАЖНО!

Правилата за добра земеделска практика и Програмата от мерки за ограничаване и намаляване на замърсяването с нитрати от земеделски източници са задължителни за всички земеделски стопани, чиито стопанства попадат в нитратно уязвимите зони, независимо от това дали кандидатстват за получаване на субсидии в рамките на схемите на ОСП или не.

Обхватът на нитратно уязвимите зони се определя или като пълен обхват на цялата територия на общината, или като частичен обхват, ограничен от определена надморска височина – до 100м, 200м, 250 м, 300ми 350м. Обхватът на нитратно уязвимите зони на национално ниво е посочен в

Приложение 1.